Баскетболът и Стефан Стефанов

Интервю със Стефан Стефанов –

треньор по баскетбол и

преподавател по спортна и професионална подготовка

в Спортно училище – град Велико Търново,

преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

 

 Надежда Грудева: Г-н Стефанов, разкажете за кариерата си.

Треньор съм по баскетбол. От тази година съм преподавател в Спортно училище – град Велико Търново по спортна и теоритична подготовка, което е голям плюс за един треньор. Ще се радвам, ако мога да допринеса за бъдещите големи спортисти от нашето училище в израстванено им като треньори и спортни организатори, като хора и специалисти. Треньор съм към СК „Етър“ момичета – 5 – 6 клас, имаме и женски отбор и при намиране на спонсор, ще участваме в първенството.

Разликата между учениците и студентите е голяма. Студентите са ориентирани във всяко направление, имат визия за своето професионално и лично развитие, вече са на по-висок етап и мислят за представянето си като специалисти в избраната от тях област. Имат сериозно отношение към ученето, знаят какво искат за себе си в бъдеще.

Преди да дойда във Велико Търново 10 години бях треньор в Русе по баскетбол на „Дунав Еконт“. Те за първи път от отбрите на Русе в различни спортове станаха шампиони под мое ръководство, преди това бяхме два пъти първи с девойки старша възраст на „Дунав“. Тези девойки бяха от Велико Търново и станаха основата на женския отбор, с който печелихме титли и златни медали. Стигнахме и до национални отбори на жени (Даниела Петева, Анета Митева, Мария Радойчева). Благодарение на спорта, който дава много воля, те постигнаха това израстване като състезатели и хора.

Надявам се някой от вас да стане треньор и учител, за да види какво е да отговаряш за хората, които ти се доверяват – да ги пазиш и обучаваш.

Йонислав Йончев: Каква е заплатата на една баскетболистка?

Зависи от спонсорите. Всеки ръководител гледа неговите подчинени да са добре заплатени, защото, когато един състезател и треньор е добре заплатен, той се концентрира върху това, което се изисква от него като специалист. За съжаление днес разчитаме на хора от бизнеса, които помагат на спорта. От 500 до 1500 лв.

Вие трябва да се откроите и да се докажете като добри спортисти. Треньорът винаги избира най-добрите, защото добрият излиза с мисълта да победи и да покаже какво може във важен психологически мач. Има състезатели за тренировки, има състезатели за мачове – разликата между добрия и много добрия състезател.

Надежда Грудева: Какви дисциплини преподавате в университета?

В университета преподавам физическо възпитание практика на студентите от различни курсове от различни специалности – културен туризъм, стопанско управление, български език, руски език, източен език. Надявам се с някои от завършващите дванадесетокласници да се видим в университета като колежката Лора (Лора Петрова от 12 клас). Там ще направят разликата между студент и ученик. Студентите са по-самовзискателни и усещат „бремето“ на отговорността.

Надежда Грудева: От кои специалности студентите са най-дисциплинирани? Може ли да ги разграничите?

По-свободно се държат от специалност физическо възпитание, защото нямат проблем с нормативите и са спокойни. Докато другите са по-свити и по-изпълнителни, защото не знаят какво ги очаква. Спортистите са много по-жизнени хора, което е нормално и задължително според мене.

Надежда Грудева: Студентите от кои специалности имат най-незначинтелни физически качества?

В специалностите са смесени хора – някои са били в математическа, други в езикова гимназия. Всички студенти знаят защо са там, знаят какво се изисква от тях и го преследват в живота от студентските си години. Разлика голяма няма. Всички се стараят, внимателни са и вежливи.

Найден Найденов: Има ли бъдеще баскетболът в България?

Има бъдеще, ако има средства. Средствата зависят от спонсори, а те от законите в държавата за спорта и за облекчаване на хората, които дават пари, за да имат стимул. Трябва да се вземе глобално решение за спонсорството. Има облекчение от данък печалба, което е незначително.

Спортният тотализатор и федерациите финансират клубовете, но тия пари явно са недостатъчни. Трябва глобално решение.

Найден Найденов: Защо решихте да се върнете в Търново, а не останахте в Русе?

Върнах се. Преди 10 години – 2005 година, като заминах за Русе, мислех, че ще е за кратко време. Отидох с цел – да постигна нещо. Човек отива в друга държава или град, за да може да се докаже, да постигне целите си. В Русе отидох с цел да се развия като треньор по баскетбол на жени и постигнах с течение на годините това нещо лично за себе си. Станахме три пъти шампиони, тренирал съм националните отбори като помощник или старши треньор, бил съм на европейски първенства, стигнахме до световно първенство в Китай. Избиран съм за най-добър треньор на град Русе.

В един момент постигаш целите, които си си поставил. И оттам накъде повече? Във В. Търново – семейство, дом. 10 години съм пътувал и ме е водила мисълта да се докажа с наученото в Спортното училище, което съм завършил през 1987 година. Преместих се във Велико Търново, като знаех, че ще ми е много трудно. Но благодарение на треньори и приятели, се справям.

Йонислав: Как приеха вашите близки липсата Ви?

Най-трудно я прие дъщеря ми. Идвал съм си във В. Търново 1-2 пъти на месец заради подготовката, тренировъчния процес, мачовете. За дъщеря ми Теодора (тренира волейбол), това беше тежък момент. Времето, което си изпуснал в израстването на детето, не може да се върне.

Докато си по-млад, не тежи, защото нещата са лесни и леко се получава всичко, мислиш, че вечно си на тая възраст. Идва момент, в който човек уляга и започва да разсъждава по друг начин. Но го направих за семейството и за себе си – така е в живота.

Благодарим Ви. Успех!

Be the first to comment

Leave a Reply