С Бончо Генчев

Интервю с Бончо Генчев

Г-н Генчев, с какво искате да свързват Вашето име – с добър футболист, добър човек?

Благодаря за поканата да бъда ваш гост в Спортното училище. Това е голямо уважение за мене. Говоря с носталгия. От пети клас съм започнал в спортно училище. Целият ми живот е минал покрай спорта. Вие сте щастливци и в житейския си път ще оцените, че спортът е не само здраве, а изгражда личността, човека да се бори, да не се примирява с трудностите, да ги преодолява и да постига целите си.

Вчера бях поканен на една конференция и казах, че дори и на оня свят, ако има втори живот, аз ще помоля Господ да съм отново спортист.

Като коментатор съм канен в телевизиите и се радвам, че отношението към мене и към футболистите държи прилично ниво. Искам да ме запомнят с това, че съм бил в Спортно училище.

Най-важното, с което искам да ме свързват, е след време да кажат, че са научили нещо от мене. Работих във всички нива във футбола като треньор на деца, оглавих школа, председател на футболен клуб, изпълнителен директор на клуба, преминах през всички нива. Като се обърна назад, се радвам, че някои от дечицата казват: „Г-н Генчев, научихме нещо от Вас“ и ми помагат. Имам деца в ЦСКА, в „Левски“, в „Лудогорец“ имам 2 деца. Аз им дадох да си напишат буквичките по един прекрасен начин. При нас в спорта е така –  колкото по-добри навици и двигателна култура му създадеш, толкова по-трайно остава за него и толкова по-добре борави с топката. Говоря за футбол, така е и с хандбала, и с гимнастиката.

Другото най-важно за мене е това, че нося орден „Стара планина“ I степен. Той се дава на хора заслужили, постигнали нещо в живота, направили за Родината, за нашата страна България. Аз нося такъв приз – на гърдите ми беше окачен от президента Жельо Желев. Това е най-високото отличие, което някой българин получава за заслуги към родината. Аз съм един от тези щастливци и благодаря на Господ, че ми е дал такава възможност.

Искам да ме свързват и с това, че съм помагал на децата, които се занимават със спорт.

Как избрахте пътя на футбола?

Играехме в едно плевенско село и като вас ритахме по улиците, по поляните. Вечно бях с топчицата. Един от моите връстници Иван Русенов прочел в „Народен спорт“ и ми предложи да се явим на изпити в Ловеч. Искаше да има другар.

Тогава бяхме 368 деца за 9 места. Голямо сито беше. Двата дена физически и спортни дисциплини – лекоатлетически: совалкови бягяния – 800 м, 60 м; летящ старт, хвърляне топка от място, хвърляне на малка топка, дълъг скок, взривна сила. Два дена. Последния ден оставаха класираните по физически данни и резултати. Останахме 24-25 човека за третия ден, в който трябваше да минем медицински преглед. Трябваше да останат 9 деца. Прескочих двата дена, защото бях живо и пъргаво дете, но бях нисичък. Много добре боравех с топката. След медицинските прегледи бях първа резерва. За мое щастие на 15 октомври получих телекс имам ли желание да запълня мястото на момче от Кнежа, което се е отказало, защото не е могло да издържи на напрежението в спортното училище – пълен пансион, далеч от родителите. Ходил съм си един път в месеца. Не помня името му, но ми се иска един ден, когато пиша мемоарите си, да благодаря на този човек, който ми даде шанса в спорта. Щастлив съм, че съм играл футбол и съм бил част от голямото поколение, което игра на световните финали.

Така избрах пътя си.

В кой отбор се чувствахте най-добре?

Навсякъде съм се чувствал добре, във всички отбори, в които съм бил. Вие имате прекрасен учител, с добра футболна кариера /за Никола Велков, гост на интервюто/, който ще ви каже, че във футбола съществува естествен подбор и колкото си добър и заслужаваш мястото, толкова се чувстваш по-добре. Просто ако не си добър, ако не можеш да отговаряш на критериите, на нивото на отбора, не те приемат. При нас съществува законът на по-силния, „животински свят“ – естествен подбор. Вие сами ще го усетите и разберете. При нас, спортистите, се налага да бъдеш добър, за да си полезен и приет от отбора.

С кой от отборите спечелихте най-много титли?

Всяка титла е хубава, скъпа, има историята си, всяка една чувстваш по различен начин. Може би най-важната, най-милата, не е титлата, а медалът, който получих на Световното първенство, а най-милата, на най-високо ниво в моето съзнание и в кариерата ми е орденът „Стара планина“ I степен. Дава се за успехите и за принос към родината. Орденът като оформление е бодлив, защото пътят, който изминава един спортист, е с много лишения, многостранен, и това олицетворява живота.

С какво „Етър“ Велико Търново спечели сърцето Ви?

Предисторията е по-интересна. Аз бях на 21-22 години. Бях подписал договор с „Левски Витоша“ София. Имах много преговори и бях в такъв момент, в който много отбори имаха желание да ме привлекат – и „Славия“, и „Левски“; от Търново, Габрово, Хасково, Стара Загора, София. Единствено ЦСКА не беше. Аз тайничко бях подписал договор с „Левски“, на Герена. Чакъров беше президент на футболния клуб тогава. Бях приключил с това, което се въртеше около бъдещето ми след два месеца. Но аз съм от Велико Търново – това натежа и стигнахме до компромисно решение. Тренирах вече с „Етър“, но имах договор с „Левски“. В неделя беше първият мач. Ние сме на лагер, а аз имам още договор с „Левски“. В последните часове ми казаха, че вече съм в Търново. Тогава нещата се уреждаха административно. Не съжалявам, шастлив съм, че съм бил част от този отбор, в който са играли много добри и класни футболисти. Ние сме били късметлиите.

Кажете мнението си за състоянието на клуба в момента?

Аз отговарям регионално за четвърт България в аматьорския футбол и съм встрани от професионалния. На друго ниво съм в ръководната си роля. Радваме се, че те /“Етър“/ показват, че Търново е не само люлка на добри футболисти, а и футболът е с привилегии в този район на България, че се борят за влизане и връщане там, където е мястото на клуба – в А група. Състоянието на клуба е завидно. И Спортното училище; и начинът, по който се работи в клуба, свързан с учителите по спортна подготовка, организацията по структурирането на клуба  в региона е добра.

Гордост е, че има Спортно училище. Мое дело е отварянето на спортна паралелка в Горна Оряховица. Пътят е – от масовия спорт трябва да се мине към индивидуалния и професионалния спорт. Без спортните училища, без добрите кадри, които работят в Спортното училище /г-н Велков е голям капацитет във футбола/, без подкрепата на общината и държавата няма как да се прелее от масовия спорт в професионалния и елитния. Няма как да върнем миналото, когато с мощта и силата си държавата заставаше зад всички нас и направи големи спортисти. Вие консумирате готовото, което ви се предлага. От вас се иска да четете, да учите и да продължите образованието си. Няма как да учите без НСА. Аз съм минал тоя път и е хубаво да учите, да продължите да се образовате и да предавате на тези след вас. Когато се обърнеш назад, трябва да остане нещо след тебе, а остава, когато продължиш да се развиваш умствено и физически. Простият човек /грозно е/, не може да постигне големи успехи.

С „Етър“ сте ставали трикратен бронзов медалист. А сега мъжкият отбор играе във втора професионална лига. Къде се губи нишката според Вас?

Много отбори имат години на добро представяне и на затишие. Спортът зависи от икономическия потенциал на всеки град – финанси, ресурси. Пак ще се върнат в А група, където им прилича.

На 26 години Вие правите дебют за националния отбор в Швеция. Кажете как бъдещите таланти да достигнат до мъжкия национален отбор?

Всяка седмица, месец, ден, година ви се говори едно – труд, постоянство, всеотдайност, дисциплина, ограничения, воля за победа. Убеден съм в това. Без изграждане на тези качества човек се залъгва. Трябва да ставате с една мисъл – днешният ден трябва да съм по-добър, по-дисциплиниран, по-всеотдаен, да надграждам.

« 1 на 2 »

Вие сте първият българин, играл в Английската висша лига. Как достигнахте тази Ваша цел или мечта?

Стечение на обстоятелствата. Отидох в Англия. Преди бях подписал договор с голям отбор в Европа /Спортинг Лисабон/, но играех по-малко в игровото време от 90 минути. Бяхме 8 чужденци за 3 места. Аз намирах по-малко място в групата за мачовете и реших, че трябва да напусна, макар че имах всичко предоставено в този клуб. Две седмици ходих на проби и се представих отлично. Използвах тази възможност. Предизвиках съдбата, защото не можех да се примиря да съм втори човек в отбора. Исках промяната и за мое щастие постигнах това.

В България има таланти. Каква е разликата в нивата на българския футбол и чуждестранните първенства?

Тая тема с чуждия футбол е много страшна, много голяма. Тя не опира само до спортно-техническите качества. Миналата година – октомври, ноември, декември – БФС събрахме националите /15-, 17-, 19-годишни/ в Трявна. По 3 дена тестове – спортно-технически, физически. Всичко записахме и сравнихме качествата на нашите с качествата на футболистите от Холандия и Германия от определен регион – Бавария. Резултатите, които дадохме, са трагични. Оценките за физическите качества – взривна сила, бързина, техника, боравене с топката – е 3,25 – крайно ниска. Оказва влияние и родителската среда. Методически не сме назад. Всички треньори и учители четат много литература и стигат до едно много прилично ниво. При нас в НСА се работи по теория и методика на физическата подготовка, по теория и методика на физическото възпитание. Хората влагат от себе си. Физически отстъпват. Държавата е леко встрани. „Ластикът много се разтяга“. Много са факторите за изграждането на един спортист, за да достигне високо спортно майсторство. Назад сме, не ни достига нещо.

Да поговорим за златния връх във Вашата кариера – 1994 година. В състава имаше 5-6 играчи на „Етър“. На какво се дължи тази магия?

На Спортното училище. Ние бяхме продукт на социализма, който имаше приоритети.

23 футболисти в националния отбор, 22 са продукт на спортните училища. Ивайло Йорданов само беше във футболна школа в Самоков. Цанко Цветанов, Киряков, Трифон Иванов, аз – на Търновското спортно училище. Ники Илиев от „Левски“, Наско Сираков от Варна, Емил Костадинов – ЦСКА. Системата даде резултат.

Кажете как Ви се отрази славата?

Славата /смее се/. Побеляха ми косите. Мисля, че не съм се променил толкова.

Като Председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново как се опитвате да промените състоянието на българския футбол?

Вчера бях в Елена. Среща в общината, с кмета. Опитвам се да разберат, че спортът има социален ефект. Трябва да играят във В група.

Пристигам от среща с кмета на община Севлиево. Наградихме го с плакет от БФС за това, което прави за футбола в региона.

Преди седмица в Пловдив, в Мездра, Ново село – Видинско, Враца. Опитвам се с разговори, с лекции да постигна по-голяма ангажираност от общинските съвети, кметовете, за да може спортът да се развива масово.

С Весела Лечева бях на презентацията със спортните деятели в региона.

Участвам активно в спортния живот на четвърт България от Полски Тръмбеш до Ново село, Видинско. Опитвам се запалвам искрата у хората да спортуват. Аз съм като емисар за спорта.

Каква е отговорността да сте председател на Зоналния съвет?

Сериозна е. Аз съм на ранг III ниво в структурата на БФС. Четирима са в България, която е разделена на 4 зони. Опитваме се да обясняваме, че не трябва да се правят грешки, да се спазват дисциплинарните правилници. Да знаем, да разрешаваме казуси, да сме толерантни, да сме в полза на футбола, да сработваме общини, кметства, ръководители. Финансирането на футболните мероприятия е на 90 % от БФС – съдии, екипи. БФС има 375 турнира в годината и е спонсор. Във всеки турнир участват много отбори. Затова ние сме емисари, показваме, че парите дават възможност на децата да растат в спорта.

Вие сте звезда. Позволяват ли си Вашите подчинени да Ви критикуват?

Като бъркаме някъде… Въпросът е да не прекрачваме границата. Няма безгрешен човек, няма величие. Да приемаме нещата и да изпълняваме, защото зависи от нас.

Вие как съдействате за развитието на школата на „Етър“?

По всякакъв начин. В Зоналния съвет като институция се опитваме да бъдем полезни на всички.

Кога ще видим учениците на Спортно училище – град Велико Търново да играят в мач на „Етър“ – мъже?

Треньорите трябва сериозно да работят, за да произведат такива футболисти.

Какво Ви е мнението за женския футбол?

Женският футбол изисква много средства, има големи разходи, защото е организиран на държавен принцип. Има сериозна линия за развитие, дадена от УЕФА. На много добро ниво е.

Вие сте много добър спортен коментатор. Какво ще посъветвате младите журналисти?

Да са прецизни в оценките си, въпросите да са точни и ясни, добре осмислени, а не да служат на някого. Трябва да сте реалисти.

Вие продължавате ли?

Когато завърших спортната си кариера, бях отхвърлил встрани образованието си. Докато упражнявате спорта, е хубаво да помислите и за образованието си. В НСА „Васил Левски“ /две висши образования съм завършил в нея/ магистратура – спортен мениджмънт. НСА е на много високо ниво, предлага прием без изпит за спортните училища. Специалностите са много, може да се учи редовно, задочно и дистанционно. Много спортове. Спортът е не само това, да излезеш и да покажеш мускули, а и знания. НСА ще ви бъде от полза. Препоръчвам ви, защото съм минал по този път, изкачил съм всяко едно стъпало. Ще ви даде възможност да бъдете учители по спорт – най-хубавото нещо. Чрез спорта работещият човек получава пари, получава и здраве. Спортуваш, изграждаш се здрав, силен и работоспособен, формираш качества – воля, дисциплина, а същевременно получаваш и дивидент. Това е феномен.

Вие сте щастливци, защото се занимавате със спорт.

Г-н Генчев, благодарим Ви и желаем успех!

Be the first to comment

Leave a Reply