С Ивайло Стоименов на тренировка

Спортисти с лилави сърца

Г- Стоименов, как се представи клубът „Етър 49“ на състезанията в София?

Добре се представи клубът. Повече няма какво да искаме при положение, че от това поколение са се реализирали четирима баскетболисти в националния баскетбол и трима отсъстваха по обективни причини. След като сме пред „Локо“ Пловдив и „Берое“ Стара Загора, по-големи отбори от нас, с по-добра селекция.

Какво е състоянието на клуба в момента?

Състоянието функционално е много добро. Това е етап от сезона, в който би трябвало състезателите да бъдат в най-добро функционално състояние, което означава издръжливостта им да е на най-високо ниво от всички други етапи, и е така. От гледна точка на класа не бих казал, че е толкова високо, защото липсват ръстови състезатели.

Има ли талантливи състезатели от Спортното училище като Евгени Василев?

Точно като Евгени Василев? Всеки човек е уникален. По същата логика и всеки спортист, респективно баскетболист, е уникален. Има състезатели, чиито имена не искам да споменавам в момента, но трябва още време да разберем. Найден и Пламен се отличават с трудолюбието най-много. Погледнато реално, има някои обективни причини тяхното влизане в националния баскетбол да не е толкова сигурно. Първо е ръстът, и второ – силата, която притежават. За съжаление в спорта, във волейбола и в баскетбола, ръстът е един жесток съдник за бъдещето на един състезател. И колкото и да се правят предвиждания за един млад състезател какъв ръст ще достигне, когато е малък, времето показва най-много. На тоя ръст конкуренцията е много голяма в баскетбола от американски баскетболисти, които заливат пазара. Трябва да бъдеш атлет, близък до нивото на световноизвестните атлети, освен баскетболните умения, за да си конкурентноспособен на тоя пазар.

Знаем, че спортът за Вас е фамилна традиция. Разкажете ни повече за това.

Не е традиция, а проклятие. Майка ми е първият човек, а в момента и последният, който е показал качества на световно ниво. Още дядо ми Иван Балъков, който е бил титулярен баскетболист в „Етър“ преди много години, след това майка ми, после и аз. Краси Балъков, може да се каже, че е от нашето семейство, от един род сме. Това са най-изявените. Ако трима души могат да направят традиция, значи сигурно има такава. Това, което винаги ме е карало да се чувствам горд, че абсолютно никой от нас не е предавал „Етър“, защото и майка ми навремето е правила отказ да се състезава от името на „Левски“, което и коства мястото в националния отбор. Аз от VIII до XI клас съм имал предложения от абсолютно всички качествени отбори в България. На финалите, на които съм бил, съм имал предложения от по 11 отбора и съм отказвал. Като треньор също. Семейна традиция вкъщи е да са ни лилави сърцата.

Разкажете ни за Вашата спортна и професионална кариера.

Моята спортна кариера е изключително бляскава и много рано приключила, много буйно започнала. Имам успехи от VIII до XI клас и контузията прекрати кариерата ми.

От VIII до XI клас имам 24 мача за националния отбор на България, всичките са като титуляр, избиран съм три пъти за най-добър баскетболист в страната, три пъти съм най-добър реализатор на финали, имам спечелени четири медала на републикански първенства. Изобщо не е това, за което съм мечтал. Кариерата ми приключи много рано. Бях на прага на професионалния баскетбол, имах една оферта от чужбина и няколко от България, включително „Спартак“ Плевен и ЦСКА. Просто на последния турнир се контузих.

Как се чувствате като млад татко и ще се занимава ли Вашят наследник с баскетбол?

Не го очаквах това /смее се/. Никой не е казал, че моят наследник ще се занимава с баскетбол. Всеки е чувал да казват хората, че е уникално да станеш родител. Аз си мисля – какво толкова. В момента, в който станеш, усещаш, че едно същество е много по-значимо. Няма как да го обясниш.

Как протича една тренировка за състезателите?

В момента ни предстоят държавни финали и, за нещастие на баскетболистите, те са далече от днешната тренировка – 2 седмици вероятно. Това е толкова голям период, че има време за възстановяване, защото имаме възможност да работим за скоростна издържливост, което е най-неприятната тренировка за един състезател от гледна точка на натоварването. За тая тренировка те трябва да направят максимален брой спринтове с максимална интензивност. За разлика от лекоатлетите те трябва да направят спринтовете, като дриблират с баскетболната топка, след това вече да манипулират с топката, смяна на водеща ръка, след което вече да преминем към едно от най-тежките упражнения в баскетбола – един на един на цяло игрище. Това ще е тренировката основно днес. Трудно мога да се сетя за нещо, което е по-трудно за баскетболистите.

Защо тренирате късно вечер?

Защото в тая зала тренират 5 баскетболни формации. Естествено първо започват най-малките – 10, 12, 14 години. Това е отбор юноши старша възраст до 19 години – той тренира последен.

Благодарим Ви и желаем успех на държавните финали!

Кирил Андреев

Клуб „Спортна журналистика“