Интервю с г-н Лаков

Интервю с големия Лако Лаков – треньор по борба свободен стил в Спортно училище – град Велико Търново

Надежда Грудева: Какво е борбата за Вас?

За мене борбата е всичко. Ако не беше борбата, аз нямаше да съм това, което съм. От 1974 година, от основаването на Спортно училище, аз съм треньор. Борбата не е само автентичен спорт, тя е съвършен спорт, политика, изкуство, живот. От 1974 година са минали много деца, които съм обучавал. Не съм имал за цел да ги направя непременно световни шампиони, а да станат здрави, добри граждани, хармонично развити и съвършени хора. Занимавал съм се преди всичко с деца от детско-юношеския спорт, V-XII клас. Пращал съм много деца на европейски и световни първенства. Радослав Великов е световен шампион, 2 пъти вицесветовен шампион, 2 пъти вицеевропейски шампион, трето място на Олимпийските игри, носител на пояса „Дан Колов“. Михаил Ганев – двукратен световен шампион, двукратен носител на пояса „Дан Колов“. Преди тях съм изпращал Ивайло Стоянов на Европейско първенство – стана четвърти, Кирил Пеев, който загуби с 1 точка от американеца на Световното първенство в Истанбул и стана четвърти. Имал съм изключителни борци, които контузията извади от строя – Димитър Чолаков и Петър Казанджиев. Димитър Георгиев Рачев е три пъти шампион на България.

Понякога спортистите нямат шанс и късмет. Трябва да се подхожда много сериозно. Борецът е по-силен от камък и по-слаб от яйце. Ако бъдеш редовен и тренираш с разум, ще бъдеш здрав. Ако една семица тренираш, две не тренираш, тогава стават контузии. Трябва да се използва силата на капката.

Найден Найденов: Какво образование трябва има човек, за да стане успешен треньор?

Аз първо съм завършил треньорска школа и след това Национална спортна академия. Образованието е много важно, но човек трябва да има природна даденост и усет към своята професия. Аз често казвам, че треньорството е занаятчийство. Един треньор трябва да усеща децата – какви са антропометричните им данни, задна гъвкавост, предна гъвкавост, здрави крайници, гъвкавост на раменните и тазобедрените стави. Всеки човек има дарба за нещо. Треньорът трябва да има око да открива децата.

Ерай Алков: Каква е рецептата за толкова много успехи?

След 3-годишно прекъсване съм треньор в Спортното училище 2 години. Нямам закъснение и отсъствие от тренировка. Ако се налага, съм намирал заместник. Труд, труд и пак труд. Още когато се ражда едно дете, то се ражда с болка, с вик. Ще има теглила, мъки, мрак. Трябва да подчини всичко на труд, за да се покаже светлината.

 Ерай Алков: Основен елемент в борбата е физиката, нали?

Борбата е преди всичко изкуство. Борецът говори с тялото си, но трябва да притежава силата на щангиста, бързината на атлета и ума на шахматиста, да бъде конгломерат от много качества, да има специфична интелигентност в самия вид спорт – ако я нямаш, отиваш на гърба си.

Надежда Грудева: Кои са най-добрите спортисти борци от Спортно училище – град Велико Търново?

Има 12-14 деца. Даниел Любенов за 6-7 месеца стана 3-ти на зимния шампионат на България, втори на летния. Съзнателно, трудолюбиво момче и ако продължи така, ще има успех. Станислав Атанасов – 3 пъти вицешампион на България, състезател на националния отбор.

Михаела Сашова: От подрастващите има ли някой, който може да достигне нивото на Михаил Ганев?

Това бяха изключителни момчета. Много изпълнителни и трудолюбиви и не заслужаваха да им направя забележка. Сега се дразня, ако спортисти отсъстват от тренировка. От 365 дни трябва да тренираш 320. С мързел нищо не се постига – трябва да го оставиш в кошчето за боклук. Трябва страхотна упоритост. Лесно не се става шампион.

Йонислав Йонков: Има слухове, че Вие сте открили Михаил Ганев?

Михаил Ганев беше в пети клас. За неразвитие в спортно отношение в осми клас ги освобождавахме. Спортното училище беше пред закриване. Аз съм вярващ човек, видях го (М. Ганев) и го харесах. Отидох при директора Пенев, много интелигентен и разбран човек. Той разреши да го приема. Приехме и големия му брат (Михаил не искаше да дойде без него) в  VII клас, него в V клас. И двамата станаха шампиони на България.

Намерих Радослав Великов на Обзор. Видях едно дете, което става за борба. Обадих се на треньори от Варна и Бургас и ги питах познават ли го. След 3-4 дена го видях отново и разбрах, че е от Куцина и е в III клас. Взех му данните и когато стана в V клас, го приехме в Спортното училище.

Ако се бяхме разминали, нямаше България да има двама световни шампиони.

Ерай Алков: Защо според Вас борбата е политика?

Борбата е преди всичко спорт, политика, култура, изкуство и живот. Много спортисти участват и в политиката, има и бизнесмени.

Йонислав ЙонковАко не се бяхте занимавали с борба, с какво щяхте да се занимавате?

Аз бях селско дете. Бяхме трима братя и една сестра. Бях много слаб физически и се борех на поляната. Тогава имаше бригади. В почивките постоянно се борех. Въпреки че бях слабичък, не обичах да губя. Казваха ми, че мога да бъда добър спортист, но се разболях от тежка форма на жълтеница. 45 дни в болницата. Почнах пак да тренирам, но нямах издържливост и се насочих към треньорската професия.

Аз обичам децата и докато съм жив, докато дишам, ще помагам на спорта.

Ерай Алков: Задължително ли е да учиш в спортно училище, за да станеш успешен борец?

Не е задължително. Но е задължително спортистът никога да не се предава, да не се отказва, никога да не отсъства от тренировките. Важно е качеството на тренировките – как разучаваш, как усъвършенстваш техниката. Да има цел и яснота. Никога да не се предаваш.

 Михаела Сашова: Мислите ли, че липсата на млади таланти е от това, че няма конкуренция между тях? Преди, сам казахте, сте гонили спортисти, които не са показали умения. А сега има такива, които не тренират по различни причини.

 Имахме много кандидати. През 1974-1976 над 100 човека. Приехме 12 деца в V клас, 13 деца в VI клас. Разликата между 10-годишно  и 12-годишно дете е голяма в силовите качества. Имахме система – ако не е показал качества, отпада. Ако след средно образование не си в тройката на България, ако не попаднеш в Армейския отбор на Сливен, „Тракия“ Пловдив, „Славия“, „Левски Спартак“, ЦСКА, си заминаваш. Борбата е тежък спорт, иска много качества. Борецът трябва да има богата двигателна култура, за да се бори грамотно, за да не губи в критична ситуация. Трябва да се развият всички качества – бързина, сила, отскокливост, гъвкавост, за да стане елитен спортист. А за да стане световен шампион, е явление.

 Йонислав Йонков: Давали ли сте добавки на вашите състезатели?

Никога. Не ги разбирам тези неща. Не съм давал добавки и медикаменти. Аз нямам право да се меся в природата.

Михаела Сашова: Тренирате ли момичета?

Нямам момичета. Никога не съм работил, нямам познание. Борецът без мене не може и аз без него не мога. Двамата трябва да бием в една точка.

Надежда Грудева: Говорите прекрасно за спорта. Мислите ли, че тези качества, които изброихте, притежава и Даниел Любенов?

Пази се от ласкателства, те са най-лоши. Аз съм реалист. Даниел миналата година беше 67-68 кг, на 73 кг стана трети на зимния шампионат, втори на летния – много добри постижения. Има данни, агресивност, но и още много техника да учи.

Надежда Грудева: Даниеле, така ли е?

Даниел Любенов: Така е. Доволен съм. Благодаря най-много на треньора.

 Михаела Сашова: Как избра борбата?

Даниел Любенов: Баща ми ме подтикна. Той е бивш борец.

Надежда Грудева: Г-н Лаков държи борците да бъдат добри ученици. Даниеле, добър ученик ли си? Кой е любимият ти предмет?

Даниел Любенов: Това ще кажете Вие. Вие сте мой учител по български език и литература.

Надежда Грудева: Даниел е интересен, добър и забавен ученик. Обича историята и може да се обръщате към него за информация.

Благодарим ви и желаем успех.             

Be the first to comment

Leave a Reply