Интервю с Никола Велков

Интервю с ветерана на „Етър“ и директор на детско-юношеската школа Никола Велков – треньор по футбол в Спортно училище – град Велико Търново

Каква е отговорността да сте директор на школа?

Доста хора подценяват школата и академията. За мене това е голяма отговорност, защото съм съпричастен с вашите проблеми и се притеснявам за вашето израстване като спортисти и като хора. Отговорността ми е двойна.

Разяснете какви са условията в школата и дали предлага произвеждането на качествени футболисти?

Мисля, условията в школата не са идеални в сравнение с водещи отбори като „Лудогорец“ и „Литекс“. Повечето от вас бяха на мача със „Септември“ в София и видяха какви са там условията. Въпреки трудностите са добри. Направихме 3-4 терена, Самоводене и Леденик. Благодарение на треньорите, на президента, който ви кара всеки ден. Ако ги няма автобусите, сме трагедия.

Какво Ви е мнението за българския футбол и за останалите школи?

Знаете добре класацията на ФИФА и УЕФА. Ако са 40 държави, ние сме на 48 място.

Прилагате ли видяното и наученото в чужбина тук, в „Етър“?

Ако трябва да бъда крайно откровен, там се научих не толкова на футбол, колкото на самодисциплина и на много труд. Там за една година избягах толкова километри на 33 години, колкото за 5 години в български отбор, в „Етър“. С някои от вас сме правили тестове „Купър“ – за 12 минути 3200 метра. Дидо (Даниел-Виктор Кънчев), който отиде в Разград, избяга най-много – 3300 метра. Това сме го правили на една транировка три пъти. А в България един път като го избягаш, започваш да викаш и по треньорите, и по ръководството, и по президента. Там се научих да не се срамувам от работата, каквато и да е тя. Щом е в полза на обществото, на хората около мене, няма срамна работа.

Разкажете повече за връзката  между Спортното училище и клуба във Велико Търново?

Спортното училище и клубът са в добър синхрон и няма разминаване в задачите, които трябва да свършим – транспорт, съдийски такси, екипировки, топки, поддържане на терените.

Кое пречи на младите футболисти да се развиват в България?

На младите футболисти им пречи самата обстановка в България, лошите примери, които дават радио, телевизия, вестници. Рядко съм виждал филм по телевизията за проблемите на вашите родители. Дават неща, които не са примери за подражание. Трябват други. Съвременният живот предлага лукс – интернет, пушене, мадами, наркотици и на по-младите хора им е трудно да удържат на тези удоволствия. Сега е трудно да се отдадеш на спорта. Едно време имаше хубави поляни, чисти храни, дисциплина в училище и не ти оставаше нищо друго, освен да тичаш по поляните, да се учиш добре и пълна дисциплина – физзарядка преди училище, режим, в 20:00 часа минават учителите и трябва да си вкъщи. Ако учител ме набиеше, моите родители ме биеха два пъти повече. Сега, ако набия някого от вас, вашите родители могат да ме съдят, че съм свършил тяхната работа.

Имат ли влияние родителите върху школата?

Подготвени, неподготвени, има някои „свободни“ интереси и претенции. Може да се опитват да повлияят на някои треньори с различни изказвания по начина на провеждане, на състава. Много хора избиват комплекси и всеки мисли детето си за Меси. Меси се ражда на 50 години един път.

Да поговорим конкретно за един от най-успешните набори – 2001 година. Миналата година завърши на второ място в елитното първенство за 15-годишни, тази година се класира за Купа „България“. Жребият ни срещна със „Септември“ София. Доволен ли сте от жребия, г-н Велков?

Жребият не може да се избира. Имаше много по-добри отбори, с които имаме нещастието да не се срещнем – ЦСКА, „Левски“, „Славия“. „Септември“ е един преодолим отбор. Зависи от вас – как ще подведете мача, каква настройка и мотивация ще имате, колко ще бъдете събрани в себе си. Да не пропускате възможност да вкарате гол, да не допускате да ни вкарат гол. Или пък, не дай си, Боже, както с „Левски“ да стигнете до саморазправа и до търсене на вината в противниците или в съдиите, а не в себе си. И аз преди шест месеца ви попитах дали някой родител ви се е скарал, вие казахте, че не е. А на базата на този скандал стана голяма неразбория с футболния клуб, и по телевизия, и по радио. Глобиха футболния клуб 1500 лева. Наказаха по-малкия набор – 2002, заради вас да играе на чужд и неутрален терен. Вие не можете да достигнете до дълбочината на мислене да разберете, че някои други страдат – пострада и г-н Стефанов. Скараха се треньорите, и то заради вас. Вие наистина не сте това, което показахте на мача с „Левски“. Те излязоха по-хитри от вас. Сега се надявам, че със „Септември“ ще подходите различно към мача и аз съм оптимист.

Какви са възможностите на този набор според Вас и какви са амбициите занапред?

Зависи от вашите амбиции, от вашия подход към учебно-тренировъчния процес, от режима, който спазвате, от вашата раздаденост на тренировките и на мачовете. В момента треньорите ви са по-амбициозни от вас.

Г-н Велков, физиката основен елемент ли е във футбола?

Кондицията и физическата подготовка са задължителни. За да спортува футбол, един човек трябва да има излишък от енергия. Трябва да бягаш и да хвърчиш. Това не трябва да се коментира. Техниката е първо и след това всичко останало. Физическата подготовка е задължителна. Без добра работа с топката, без мислене, без големи амбиции и без талант няма резултати. Не се постига само с труд. Трябва и благословия, здраве и късмет. Казват: „Язък за таланта!“ – несериозното отношение, мързелът убиват таланта. Както Иисус е казал, че някъде зърното ще попадне на камък и няма да израсте, а понякога ще попадне на добра почва и ще израсте и ще се развие.

Виждате ли в школата бъдещи футболисти като Балъков, Стоичков, Лечков?

Аз мисля, че в школата има 10-15 много добри момчета, които, ако имат късмет и амбиция, може да сменят и отборите. Трябва да се ходи някъде в чужбина, в България няма къде да се иде. От 10 години не си спомням някъде да бие юношески национален отбор. Едно време България е била два пъти европейски шампион за юноши. Последният набор, който е бил европейски шампион, е набор 1950 година. Павел Панов беше капитан и голмайстор на европейско първенство и европейски шампион за юноши. Сега паднахме от Азърбайджан с 0:6.

Кажете кой Ви е любимият поет?

Радко Радков. Много голям мой приятел, бил съм с него стотици пъти, от него съм черпил знания за духа, за материята, за поезията, за драми и романи. Той беше в учебниците по литература, но го махнаха. Те сега могат да махнат и „Под игото“, и „Аз съм българче“. Но тези работи не ви вълнуват. Имам колега, който казва: „Добре, че няма да предавам и на техните деца“.

Какво ще си пожелаете?

Пожелавам да се сбъднат вашите мечти и по-важно – да сте живи и здрави!

Благодарим Ви!

Be the first to comment

Leave a Reply